Прехвърляне към съдържание


Конфигурация за работа в локална мрежа


Конфигурация на StoreHouse PRO за работа в локална мрежа

 

Потребителите на StoreHouse PRO, които са закупили лиценз за повече от едно работно място могат да се възползват от възможността за едновременна работа с продукта от няколко работни места в компютърна мрежа.

 

Програмата StoreHouse PRO поддържа два вида мрежова работа. Първият от тях използва т.нар. "file sharing" (споделяне на файлове) и практически е най-евтиният и достъпен начин за екипна работа върху обща база данни от няколко потребителя едновременно. При този вариант базата данни е разположена в споделен ресурс на локален сървър (или на един от работните компютри, който играе ролята на сървър). Решението е подходящо за фирми, които няма да използват продукта на повече от 4-5 компютъра и ще го достъпват само в рамките на локалната си мрежа, т.е. няма да извършват достъп до данните през Интернет.

 

Вторият вариант е свързан с употребата на т.нар. терминални услуги или както повечето потребители са свикнали да ги наричат - Remote Desktop. Той позволява много по-голям брой едновременно работещи потребители, по-голяма скорост и сигурност при работата, а също и възможност за изнесени работни места, мобилни потребители, връзки през Интернет както от компютри, така и от преносими устройства. Реализацията на този вариант сме обяснили подробно в отделна част от ръководството, която е озаглавена като Отдалечена работа със StoreHouse PRO през Интернет.

 

В настоящото ръководство обаче ще се спрем единствено на първия вариант - този, който използва файлово споделяне и е подходящ само за локални мрежи. Ето как можете да конфигурирате програмата така, че Вие и Вашите колеги да сте в състояние да работите едновременно с една и съща база данни:

 

1. Направете инсталация на продукта на всяка от работните станции, за които сте закупили лиценз и регистрирайте програмата на всеки един от компютрите като използвате различен лицензен код за всеки от тях.

 

2. Базата данни трябва да бъде разположена в споделена папка на файлов сървър. Ако не разполагате с отделен файлов сървър, тогава ролята на такъв може да играе един от работните компютри, на които е инсталирана програмата. В този случай желателно е това да е компютърът, който ще се използва най-интензивно за работа с продукта. Важно! Не пропускайте да прочетете изискванията към мрежата и сървъра по-долу.

 

3. Направете споделена (shared) директорията, в която (ще) се намира базата данни. Дайте на потребителите в мрежата права за четене и промяна на данни в тази директория. Уверете се, че всеки един от тях може да вижда тази директория и да чете или създава/променя данни в нея.
Ако не сте посочили друга директория, папката, в която се намира базата данни ще съвпада с директорията, в която е инсталирана програмата. При работа в многопотребителска среда обаче, това не е добра идея. Най-добре е да преместите базата данни на друго място, което е извън инсталационната директория на програмата. Тъй като тази процедура е извън обсега на настоящата статия, свържете се с нас за съдействие, в случай, че не знаете как да преместите базата данни сами. Ако не сте сигурни коя е тази папка, обърнете внимание на стойността, която е изписана в падащото списъчно поле, озаглавено като "активна база данни в директория" от екрана за въвеждане на име и парола - това ще Ви ориентира.

 

Публикувано изображение

 

4. Стартирайте програмата на следващото работно място и от екрана за въвеждане на име и парола натиснете бутона "Създаване / Добавяне на БД", за да посочите новия източник на данни, който е разположен на сървъра.

 

Публикувано изображение

 

Ще се появи стандартния диалогов прозорец на MS Windows за избор на директория. Използвайте го и посочете мрежовия ресурс (споделената директория), в който се намира базата данни на първата машина (сървъра). Потвърдете избора. Новата база данни ще бъде добавена към списъка на "последно използваните бази данни", който се намира непосредствено над "бутона за създаване / добавяне на БД".

 

Публикувано изображение

 

5. След като новодобавената директория вече се вижда в списъка на последно използваните бази данни, вече е време да укажем на програмата, че в нея се намира активната база данни, с която желаем да работим. Това също се прави от екрана за въвеждане на име и парола - чрез избор на новата директория от падащото списъчно поле, озаглавено като "активна база данни в директория:". В него междувременно се е появила и новата директория:

 

Публикувано изображение

 

6. При следващото стартиране на програмата ще бъде заредена новата база данни, която се намира на сървъра. Ако директорията, която сте указали е празна и не съдържа база данни на StoreHouse PRO, програмата ще Ви предложи да стартира мениджъра за управление на бази данни, за да я създадете или да посочите друга директория.

 

7. Ако сте изпълнили правилно стъпките дотук, след въвеждане на името и паролата Ви за работа в програмата, данните, които ще се заредят ще бъдат тези, които са разположени на сървъра. Поздравления! Оттук нататък можете да работите с тази база данни така, сякаш тя се намира на локалния Ви компютър. Все пак, имайте предвид, че винаги когато смятате да използвате програмата по мрежата, сървърът трябва да е включен и достъпен за отдалечените потребители.

 

Изисквания към мрежата и сървъра

 

Реализация на този тип мрежова работа е една от най-лесните и достъпни, както от техническа гледна точка, така и от ценова. Все пак съществуват няколко изисквания, които трябва да вземете предвид, когато планирате и реализирате работата с програмата в мрежа. Ето ги и тях:

 

1. Мрежата трябва да бъде кабелна, а не безжична! Разбираме добре, че удобството да няма мрежови кабели е голямо, но имайте предвид, че колкото и да е голяма рекламираната скорост на вашето безжично устройство, практическата му пропускателна способност е в пъти по-ниска от тази на която и да е съвременна кабелна мрежа. И за да станат нещата още по-сложни, безжичните устройства работят в изключително "зашумена" среда, в съседство с множество други подобни устройства. Всичко това неминуемо оказва негативно влияние както върху скоростта, така и върху надеждността на връзката. Повярвайте, не бихте желали безжичната мрежа да прекъсне точно в момента, в който някой от потребителите записва информация в базата данни. Това би могло да доведе до непоправимо увреждане на информацията в нея, затова заложете на сигурното и изградете мрежа от кабелен тип, за да си осигурите спокойствие и по-комфортна работа. Разбира се, това означава, че нито един от потребителите на продукта в тази мрежа не трябва да е свързан безжично, но смятаме, че това се подразбира.

 

2. Препоръчваме скоростта на мрежата да бъде 1 гигабит (1000 мегабита). Разбира се, бихте могли да минете и със 100-мегабитова мрежа, но пък и скоростта ще бъде приблизително 10-кратно по-ниска. От друга страна гигабитовите мрежи са вече де факто стандарт и не си заслужава да спестявате точно от това, особено ако планирате да работите интензивно с продукта и то от множество компютри едновременно. Техническата реализация е работа на Вашия IT специалист или на външна фирма, която сте наели да изгради мрежата, но в резюме ще подчертаем, че ще е необходимо да използвате гигабитов концентратор (switch) и мрежовите карти на компютрите също ще е необходимо да са гигабитови (съвременните компютри са с такива). Не ви препоръчваме да използвате вградения switch на консуматорския клас безжични рутери. Обикновено тези устройства, особено по-евтините от тях, не се отличават с особено добра производителност, затова отделете средства за закупуване на качествен концентратор, който от своя страна е свързан чрез кабел както към работните компютри, така и към рутера, който ви свързва с Интернет.

 

3. За съхранение на базата данни препоръчваме употребата на SSD диск. SSD дисковете са значително по-бързи от твърдите дискове и същевременно вече се намират на съвсем достъпни цени. Помислете за диска от следната перспектива - каква би била ползата от много бързата мрежа, ако данните се четат и записват върху диск, чиято скорост е значително по-малка от тази на мрежовите карти? Въпросът е риторичен :-)
Все пак, ако не разполагате със SSD диск, то поне се уверете че използвате твърд диск с достатъчно добри параметри по отношение на скорост, обороти и кеш памет. Опитайте се да не използвате енергоспестяващи дискове или дискове на лаптопи. Обикновено те не са добър избор за такива цели и ще доведат до разочарования.
Накрая, за по-амбициозните и съсредоточени върху аспектите на сигурността потребители бихме предложили употребата на RAID1 масив от два SSD или HDD диска. Вярно, това ще оскъпи цялостната реализация, но пък ще се застраховате от загуба на данни при евентуален дефект в използвания диск (а това за съжаление не е чак толкова рядко срещано събитие в последните години). Като бонус ще имате и увеличена скорост на четене на данните, макар че скоростта на запис няма да се увеличи (но пък и няма да намалее).

 

4. По отношение на операционната и файловата система - препоръчваме употребата на решение, базирано на Microsoft Windows Server 2012 R2 или 2016, но ако за вас това не е възможен вариант, то и компютър с Windows 7/8 или 10 също ще свърши работа. Файловата система обаче задължително трябва да бъде NTFS.
Забележка: Не се изкушавайте да използвате файловата система NFS, която обикновено е достъпна в реализациите под Unix/Linux (но да не се бърка с NTFS поради приликата в изписването!) тъй като тя не е подходяща за този тип работа и със сигурност ще доведе до повреждане на базата данни. Употребата на Линукс-базирано SMB/CIFS решение за файлов сървър е възможно (но с файлова система ext3 или ext4), но за него не можем да Ви окажем съдействие и ще е необходимо да се справяте сами.

 

5. По отношение на самия сървър - избягвайте т.нар. NAS устройства, особено тези от ниския ценови клас. Вярно е, компактни са и по-лесни за управление, но поне за по-евтините от тях с това се изчерпват и всичките им преимущества. За сметка на това обаче е възможно да се сдобиете с неподозиран брой непредвидени проблеми, за които може би няма да сме в състояние да Ви окажем съдействие, тъй като по обясними причини не е възможно да поддържаме и препоръчваме устройства, за които не сме провели собствени тестове за съвместимост. Все пак, ако устройството отговаря на посочените по-горе изисквания, вероятно няма причина, поради която да не можете да го ползвате и за такива цели, но с едно наум. И разбира се, една предварителна консултация с нас по този въпрос няма да навреди.

 

6. Накрая няколко думи за захранването. Би било добре да осигурите непрекъсваемо захранване (UPS) за всеки от компютрите, които ще работят с програмата StoreHouse PRO във вашата мрежа. Към захранването ще трябва да се включи и сървъра (разбира се), а също и концентратора (суич-а). По този начин ще си гарантирате, че при евентуално спиране на електрозахранването, данните няма да пострадат. В днешно време UPS-ите се намират на напълно достъпна цена и смятаме, че е по-отговорно да ви посъветваме да се снабдите с такава защита сега, вместо да коментираме този въпрос по-късно, когато някой токов удар е унищожил ценната информация в програмата.

 

Следваща глава: Архивиране и възстановяване

 

Назад към съдържанието